Мускули, физиология на мускула при човека

17 юли 2013

В човешкия организъм функционират три вида мускули: напречнонабраздени мускули на скелета, гладки мускули на вътрешните органи, кръвоносните съдове и кожата и сърдечен мускул. Те се различават по структура и физиологични свойства.

Напречнонабраздените мускули са активната част на опорнодвигателния апарат, който включва костите и сухожилията. Съкращението на скелетните мускули възникват под действието на импулси от централната нервна система. Благодарение на тези съкращения организмът се придвижва в пространството, отделя се топлина за поддържане на температурата на тялото.

Скелетните мускули са изградени от мускулни влакна, който се характеризират с три главни свойства: възбудимост, проводимост и съкратимост. В естествени условия съкращаването на напречнонабраздените мускулни влакна възниква под действието на нервни импулси, постъпващи от нервните центрове. При експериментални условия се прилага електростимулация.

Гладките мускулни влакна притежават същите свойства, но имат и специфични особености: пластичност, по-ниско съпротивление, автоматизъм (спонтанност).

Механизмът на мускулното съкращение включва сложно взаимодействие на съкратителни и регулаторни белтъци на миофибрилите, калциеви йони и АТФ.

Физиология на сърцето

5 април 2013

Както при гръбначните животни, така и при човека кръвообращението се осъществява благодарение на дейността на сърцето, което постоянно и ритмично се съкращава и изтласква кръвта от предсърдието в камерите, а от там и към кръвоносните съдове. Сърдечният мускул проявява физиологични свойства, характерни за мускулна тъкан – възбудимост, проводимост и съкратимост. При всички животни с постоянна телесна температура сърцето се състои от две предсърдия и две камери. А кръвоносната система е съставена от два затворени кръга на кръвообращение – голям и малък (белодробен). Сърцето обслужва тези кръга като изтласква кръвта от венозната система в артерийната. Тази функция е резултат от ритмичното редуване на съкращение и отпускане на сърдечната мускулатура. Последователното съкращаване и отпускане на всички отдели на сърцето образува сърдечния цикъл.

Характерно свойство на сърдечния мускул е и автоматизмът – ритмичното му съкращаване под действието на възникнали в него импулси. Автоматичната дейност на сърцето се намира под контрола на нервната и хуморалната система на организма, които осигуряват приспособяването на сърдечната работа към нуждите на тялото, в съответствие с влиянието на външната и вътрешната среда.

Обобщено основните функции на сърдечно-съдовата система са:
-  транспортиране на кислорода до всички органи и тъкани в организма;
- извеждане на всички ненужни вещества на метаболизма към отделителната система;
- поддържане на нормални нива телесна температура, доставяне на необходими енергийни вещества, хуморален регулатор.

Yersinia enterocolitica бактерия

11 март 2013

Една от опасните бактерии причинител на реактивен артрит е от семейство „Yersinia” и е позната в медицината като „Yersinia enterocolitica”. Заразяването може да се осъществи посредством заразена храна (от заразено месо, консумирано в суров или полусуров вид) или не добре термично обработени продукти като мляко, вода. Понякога само контактът със заразени животни може да е достатъчен или допир със замърсени повърхности. Затова хигиенните навици са много важни, а и достатъчни за да се предпазим от възможни зарази.

Чести симптоми при деца са високата температура, острата коремна болка, диария (често кървава). Те се проявяват между 5-6 ден до 3-тата седмица от предполагаемата зараза. При по-големите деца и възрастните коремните болки може да са изместени долу в дясно, наподобяващи болки от възпален апендикс.

При по-тежки форми и усложнени инфекции, антибиотици като аминогликозиди, доксициклин, триметоприм-сулфаметоксазол или флуорохинолони могат да бъдат полезни. Често инфекциите отшумяват от самосебе си. Понякога, някои хора развиват болки в ставите, най-често в коленете, глезените и китките. Тези болки в ставите обикновено се развиват до края на първия  месец след първоначалните симптоми на диария и обикновено отзвучават най-късно до шестия месец. Кожен обрив, наречен “еритема нодозум” е друг симптом и може да се появи по краката по-често при жените. Кожните обриви също минават след около месец.

За да се предпазим от Yersinia enterocolitica трябва да спазваме добра хигиена, да избягваме термично необработено месо, мляко, замърсени води и други. По-често се заразяват възрастните хора, но не са малко и случаите на детски инфекции.

Пакети “спорт и здраве” и “ендокринна система” от лаборатория Рамус

5 март 2013

За активно спортуващите и професионалните спортисти сме приготвили специални тематични пакети изследвания.

PAKETI-SPORTISTI

СМДЛ РАМУС ООД: преференции към пациентите

2 септември 2012
ПОСТЪПВАНЕ НА БЛИЗНАЦИ В ДЕТСКА ГРАДИНА
По повод постъпване в детска градина семействата с близнаци заплащат само един пакет тестове, а ползват толкова, колкото са на брой близнаците – два, три и повече. Единственото условие е децата да бъдат доведени в един и същ ден в една манипулационна.
СПЕШНИ  И ПЛАНОВИ ТЕСТОВЕ ОТ 7.00 ДО 24.00
Пациенти в Централната лаборатория на ул. “Ангиста” 2-4 гр. София се приемат от 7.00 до 24.00 часа.
Резултатите стават готови в деня на вземането на пробата.
По желание на пациента пробите за рутинен анализ могат да бъдат готови и по спешност, до един час от вземане на пробата, за което се заплаща допълнтелно.
СМДЛ “Рамус” ООД
гр. София 1527
ул. “Ангиста” 2-4
тел.:02/943 1196
факс:02/944 8206
мобилен:0886 412498
www.ramuslab.com

Лаймска болест, изследвания

8 юни 2012

Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване. Причинява се от микроорганизъм Borrelia burgdorferi и се разпространява чрез ухапване от кърлеж. По-рядко е възможно заразяване през конюнктивата на очите (при отстраняване на кърлеж той може да бъде размачкан и секрети от него да попаднат в очите) или урина на заразени животни. Болният човек не е заразен за околните! Заболяването има сезонен характер – зачестява през лятото и есента, когато е периодът на активност на кърлежите.

Лаймската болест, когато не е лекувана, протича в три стадия. Във всеки от тях инфекцията поразява различни органи и съответно се изявява различна симптоматика:
1. Първи стадий. Зачервяване в областта на ухапването за около 2-3 седмици след инфектиране. По-късно се появява концентрична зона, която се разширява центробежно, като центърът започва да избледнява или посинява и обривът добива вид на пръстен. Този феномен отшумява, но след няколко седмици или месеци може да се появи на друго място по тялото.Успоредно с това е възможна висока температура, болки в мускулите и ставите, отпадналост, подуване на близките лимфни възли, главоболие и стомашно-чревни оплаквания.
2. Втори стадий. Започва няколко седмици или месеци след изчезване на първоначалните симптоми и протича с неврологична симптоматика, най-често възпаление на лицевият нерв, но също така и менингит (възпаление на мозъчните обвивки), енцефалит(възпаление на мозъка), парези и парализи на крайници, както и сетивни нарушения (намален усет за допир и болка на кожата). Понякога се наблюдават сърдечни увреждания, проводни и ритъмни нарушения.
3. Трети стадий. Месеци и години по-късно (до 1-2 год) настъпват увреждания на ставите, нервната система и кожата водещи до нарушения в походката, намаление на зрението и слуха, неконтролирано изхождане по малка и голяма нужда, главоболие, психични смущения и поява по кожата на зачервявания, леко надигнати над околната кожа които постепенно атрофират.

ВНИМАНИЕ!!!

Ако забележите кърлеж в кожата си се обърнете към лекар, който да го премахне. Тъй като заразяването не се осъществява веднага при ухапване, рискът от инфектиране се увеличава при дълго престояване на кърлежа в кожата!

Диагнозата “Лаймска болест” се поставя въз основа на:
• Данни за ухапване или възможност за ухапване от кърлеж, пребиваване в райнон, в който болестта е разпространена
• Клиничен преглед на лекар
• Клинико-лабораторни изследвания

Изследванията, които потвърждават или отхвърлят диагнозата биват :
• Рутинни кръвни изследвания milf porn – обикновено няма промени или ако има такива, те са неспецифични (леко повишение на левкоцитите, умерено увеличение на СУЕ).
• Изолиране на причинителя от кръв, гръбначно-мозъчна течност, ставна течност, биопсичен материал, кърлеж – тези методи представляват изследване на течност или парченце тъкан от засегнат орган под микроскоп, при което се наблюдава причинителят, причиняващ заболяването.
• Серологични изследвания – те са най-широко използваните изследвания. Доказват наличието в кръвта на специфични белтъчни молекули, наречени антитела (имуноглобулини M и G). Имунната система продуцира тези антитела като защитен механизъм срещу инфекцията. Тези изследвания могат да бъдат отрицателни в началото на инфекция, тъй като тялото все още не е произвело значително количество на антитела. Пробите започват да се позитивират след около 20-25 дни след ухапването.

Към 25-ия ден от заразяването се появяват IgM, които са във високи стойности през първия период, но по-късно се понижават. Към 30-ия ден започват да се повишават IgG, които се задържат високи до 2 години и повече. След този период нивото им започва да намалява и съответно намалява и тяхното защитно действие. Затова повторно заболяване с Лаймска болест е възможно, макар и малко вероятно.

Серологични лабораторни тестове, най-широко достъпни и използвани са ELISA и имуноблот. При съмнение за Лаймска болест първо се извършва чувствителен тест Елайза и, ако той е положителен или двусмислен е възможно диагнозата да се потвърди с по-специфичния имуноблот, който обаче е значително по-скъп и не се прилага рутинно.

ОПРЕДЕЛЯНЕ СЕРУМНИ НИВА НА ДИГОКСИН

1 август 2011

digoxinИзмерване серумни нива на дигоксин  се препоръчва в следните случаи:
1.Прецизиране дозировката на пациенти при терапията със сърдечни гликозиди.
2.Изясняване на ситуации съмнителни за дигиталисова интоксикация.
3.За избор вида дигиталисов препарат, който трябва да бъде предписан на пациента.
4.Преценка резорбц gay bareback ията и метаболизма на  дигиталисовите препарати.
5.Мониторинг края на дигиталисова терапия и очистване на организма от препаратите.
6.Контрол на потенциални токсични ефекти при пациенти със заболяване на миокарда, асоцирано с хипокалиемия, хипомагнезиемия, хиперкалциемия, хипоксия или алкалоза.
7.За превантивен контрол при пациенти със бъбречни заболявания.

Определянето на серумните нива на дигоксин е изключително важно, поради изключително малките разлики между терапевтичните и токсичните нива  на  препарата:
Препоръчаните терапевтични граници  са 0.8-2.4 ng/ml, а като токсични  нива се определят тези от 2.1 – 8.7 ng/ml.  Съществуват литературни източници, които определят като токсични дозите над  2 ng/ml.

Проба за анализ:
За серумна проба взета без гел-сепаратор. Епруветката с гел-сепаратор може да даде до 30% по-високи резултати от действителните.

Времето за вземане на пробата, трябва да е  поне 6 часа след последния прием на медикамента или непосредствено преди вземане на лекарството. Ако не бъде спазено това условие може да се получат значително по-високи и резултати от действителните концентрации.

Освен измерване серумните нива на дигоксин, лаборатория Рамус определя и серумни нива на  фенобарбитал, валпроева киселина,  карбамазепин и литий. Попитайте нашите лаборанти или представители за повече информация.

Инслулино-подобен растежен фактор

1 август 2011

Количественият анализ на инсулино-подобния растежен фактор (IGF-I) в серум или хепаринизирана плазма служи за установяването на заболявания свързани с растежа.

Инслулино-подобният растежен фактор (IGF-I) представлява белтък изграден от една  полипептидна верига с 3 вътремолекулни дисулфидни моста. Съдържа 70 аминикиселинни остатъка с молекулна маса 7,6490 далтона. Представлява mature milfs структурен хомолог на инсулино-подобния разстежен фактор II и инсулина.
Основно,  IGF-I циркулира под формата на високомолекулен комплекс, свързан с IGF-I-свързващ белтък-3 (IGFBP-3) и киселинно лабилна субединица.

In vivo, синтезата на IGF-I се стимулира от растежния хормон и хранителният режим.
Нивата на IGF-I в плазмата са едва установими след раждане  като в детска възраст се покачват постепенно, докато  достигат максимални стойности през пубертета до 40-годишна възраст, след което спадат отново постепенно. Нивата му се повишават при бременност. При диагностицирането на заболявания свързани с растежа, IGH-I е много удобен индикатор за секрецията на Растежния хормон(РХ). Нормалното количество на IGF-I в плазма или серум е силно доказателство за достатъчна секреция на растежния хормон(РХ). Ниските нива на IGF-I индикират недостатъчно количество на РХ и налагат допълнителни изследвания.

Изследването на IGF-I е също полезно при количествена промяна в хранителния режим.
Количественото установяване на IGF-I в серум или плазма е сложно, тъй като нормално е свързан с киселинно лабилни компоненти и свързващи бетлтъци. За получаването на точни резултати, киселинно третиране е задължителна стъпка при освобождаване на IGF-I от комплекса.

Проба: Серум свободен от хемолиза и липемия

Очаквани стойности: Проучването, свързано с установяване на референтна граница осъществено с IMMULITE IGF-I-kit  включва  значителен брой пациенти, от различни възрастови групи, които се прилагат в специална листовка, която съпровожда резултатът от теста

Референтна граница: IMMULITE IGF-I-kit  включва 85 неонатални проби, както и 1,449 проби на здрави деца и възрастни, даващи следните резултатите представени в таблицата :

Референтни граници – деца
IGF
-I, ng/ml

Референтни граници – възрастни
IGF
-I, ng/ml

Възраст – г.

Референтна граница

Възраст – г.

Референтна граница

1

55 – 327

21 – 25

116 – 358

2

51 – 303

26 – 30

117 – 329

3

49 – 289

31 – 35

115 – 307

4

49 – 283

36 – 40

109 black erotica – 284

5

50 – 286

41 – 45

101 – 267

6

52 celebrity porn – 297

46 – 50

94 – 252

7

57 – 316

51 – 55

87 – 238

8

64 – 345

56 – 60

81 – 225

9

74 – 388

61 – 65

75 – 212

10

88 – 452

66 – 70

69 mobile porn – 200

11

111 – 551

71 – 75

64 – 188

12

143 – 693

76 – 80

59 – 117

13

183 – 850

81 – 85

55 – 166

14

220 – 972

15

237 – 996

16

226 – 903

17

193 – 731

18

163 – 584

19

141 – 483

20

127 – 424

Неонатални референтни граници
IGF-I стойности от 1-15 ден: < 25 ng/mL

Определяне серумни нива на Фенобарбитал

1 август 2011

Фенобарбитал се използва за терапия на сериозни неврологични заболявания, често в комбинация с други медикаменти като карбамазепин, валпроева киселина и фенитоин.

fenobПриет през устата фенобарбитала се абсорбира бавно, но напълно ефективно в гастро-интестиналния тракт. Най-виски серумни концентерации се измерват 4-10 часа след приложение на медикамента. Периода на полуживот при възрастни е 70 – 100 часа. Като оптимална терапевтична доза се 15-40 µg/ml, a нивата над 40 µg/ml се определят като токсични. Нормално 40-60% от наличния в циркулацията  медикамент е свързана с плазмените протеини. Нивата на изброените по-горе медикаменти си влияят  взаимно като активират различни ензимни системи, свързани с техният метаболизъм  или се изместват взаимно от белтъците, с които са свързани.

Проба за изследване: Определянето на нива на фенобарбитал се извършва в серумни проби без липемия и хемолиза.
Терапевтична област: 15 – 40 µg/ml
Токсична област: над 40 µg/ml

При hentai porn pics интерпретация на резултатът трябва да се има предвид:

  • Всички медикаменти, които пациента приема в настоящият момент.
  • Времето на вземане на пробата, спрямо последният прием на фенобарбитал.
  • Придружаващи заболявания и други фактори.

Лаборатория Рамус определя и серумни нива на  lesbian porno дигоксин, валпроева киселина,  карбамазепин и литий

Вирусни хепатити

3 март 2011

Хепатитът представлява възпаление на черния дроб. Причините за него могат да бъдат най-различни: вирусна инфекция, прием на лекарства, контакт с химикали, отрови, прекомерна употреба на алкохол или вследствие на нарушение в имунната система на организма. Вирусите, причинители на хепатит са няколко вида: А, В, С, D и Е.

Хепатит А

Хепатитният А вирус (HAV) предизвиква инфекция на черния дроб, която протича доброкачествено и не хронифицира. Предава се чрез битови контакти, заразена храна или вода и се нарича още „болест на мръсните ръце”. Източник на заразата е болният човек. Могат да заболеят лица от всички възрастови групи, но най-възприемчиви са децата и юношите. Хепатит А инфекцията има различни клинични прояви: от напълно безсимптомно протичане до типичния остър хепатит с жълтеница – най-характерния симптом на хепатитите (пожълтяване на кожата и склерите).

В лаборатория „Рамус” може да изследвате 2 маркера за хепатит А:
- Anti-HAV IgM: определяне на ранни антитела от клас М срещу хепатит А вируса; показва остра инфекция, пациентът е заразен в този етап.
- Аnti-HAV: обхваща антитела от клас G (късни антитела), които са маркер за прекаран в миналото хепатит А, или придобити след имунизация.

Хепатит В

Хепатитният В вирус (HBV) предизвиква както остра, така и хронична инфекция на черния дроб. Инфекцията с HBV може да протече и безсимптомно. Източник на заразата е човек – болен с остра инфекция или хроничен носител. Вирусът се съдържа във всички телесни течности, но в най-висока концентрация е в кръвта и гениталните секрети.

Начини на предаване:
- Кръвен път: при контакт със заразена кръв (стоматологични интервенции, използване на заразени игли, предмети от бита – ножички, самобръсначки, четки за зъби и др.)
- Полов път: при полов контакт със заразен партньор
- Перинатален път: от майка на новороденото при остра инфекция по време на бременността.

Времето от заразяването до проявата на клиничните симптоми може да бъде от 30 до 180 дни. Клиничните признаци са сходни при всички хепатити, с малки различия: грипоподобни симптоми, висока температура, гадене, повръщане, загуба на апетит, потъмняване на урината, болки в дясното подребрие. По-късно се появява и пожълтяване на кожата и склерите на очите.  За неваксинираните, рискът от HBV инфекция след рисков контакт с носител на инфекцията е не по-малък от 30%,

Лаборатория „Рамус” предлага няколко различни теста за хепатит В:
- HBs антиген (HBs Ag, австралийски антиген): Този антиген е най-ранният индикатор на активна хепатит В инфекция. Той може да бъде открит в серума преди поява на симптомите. Ако след 6 – 12 месеца HBs Ag не изчезне, пациентът се счита за хроничен носител.
Аnti-HBs: Обикновено антителата срещу HBs антигена се появяват 7 седмици след заразяването и това означава, че инфекцията е в последен стадий на активност и пациентът не може да предава заразата на останалите. Тестът е положителен и ако сте ваксиниран. Тези антитела ви предпазват от повторно заразяване с вируса в бъдеще.  Прието е, че защитното ниво трябва да бъде поне 100 IU/ml след имунизация.
Anti-HBc Тotal: Aнтитела срещу HBc антигена (коров антиген) са маркер за прекарана инфекция  и се откриват се през целия живот при почти всеки пациент, който е имал предхождащ контакт с вируса на хепатит В.
Anti-HBc IgM: Антителата  black porn IgM са признак на настояща инфекция  или реактивация на вируса. Положителен е резултата при пациенти, които са също и HBsAg положителни и обикновено това означава, че те имат остра инфекция.
HBe антиген (HBe Ag): Mаркер за активно размножаване на вируса и инфекциозност. Понякога отсъствието на HBeAg у хора, които са позитивни за HbsAg не означава, че те не могат да заразят околните с вируса на хепатит В.
- Anti-HBe: Признак на липса на вирусна репликация (размножаване). Организмът се очиства от HBe антигена, започнал е оздравителен процес.  Пациентите с положителен резултат за anti-HBe вече са много по-малко заразни. Обикновено това антитяло се задържа при хронична инфекция.

Хепатит С
Вирусният хепатит С се причинява от хепатит С вирус (HCV). Важна особеност на buy generic viagra online този вирус е голямата му изменчивост, поради което все още няма изработена ваксина срещу хепатит С. Предава се по кръвен път. С повишен риск от заразяване с HCV са венозни наркомани, използващи общи игли и спринцовки и пациенти на хемодиализа. Вирусът може да се предаде от заразена майка на новороденото при раждането или по време на бременността. Инфекцията с хепатит С може да протече по три различни начина: безсимптомно, като остър или хроничен вирусен хепатит. Симптомите са сходни с тези при останалите хепатити. Вирусът е онкогенен и може да предизвика карцином на черния дроб и цироза.

Хепатит D
Причинява се от хепатит D вирус, който никога не се открива без хепатит В вирусна инфекция. Възможно е едновременно заразяване с двата вируса (коинфекция) или заразяване на фона на вече съществуваща хепатит В вирусна инфекция (суперинфекция). Заразяването става по един и същи начин и при двата вируса.
Лаборатория „Рамус” определя серологичен маркери за хепатит D:
Anti HDV-total

Хепатит Е
По начин на заразяване наподобява хепатит А (заразена вода или храна, битови контакти), а също и по начин на протичане. Единствено при бременни прогнозата е сериозна – може да доведе до чернодробна недостатъчност и увреждане на плода.

Към Сайтa на Лаборатория Рамус