Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза (с вътрешна секреция). Тя се манира до други важни органи като трахея, гълтач, хранопровод, сънна артерия и т.н. Заболяването на тази жлеза може да се отрази директно и индиректно върхо горепосочените съседни органи и да доведе до редица оплаквания.
Намалената функция на жлезата (хипофункция) при възрастните предизвиква болестта микседем, която се характеризира с набъбване на подкожната тъкан, понижена температура, отпадналост, забавена сърдечна дейност, сънливост и умствени изменения.
Увеличената функция на жлезата (хиперфункция) предизвиква Базедова болест – проявява се с ускорена сърдечна дейност, повишена температура, засилена обмяна на веществата, повишена нервна възбудимост, изпъкване на очните ябълки.
Всеки трети човек има проблеми, предизвикани от влошена функция на щитовидната жлеза. За щастие голяма част от заболелите могат да се лекуват с медикаменти и избягват оперативната намеса. Колкото по-рано бъде открита болестта, толкова шансовете за излекуването й са по-големи.
Профилактичното следене на хормоните на щитовидната жлеза (при някакви съмнения за непълноценната й функция) спомага за ранна диагностика и предприемане на мерки за нормализирането им. Двата произвеждани от щитовидната жлеза хормона трийодтиронин (ТЗ) и тироксин (Т4) се грижат храната и енергията да бъдат преобразувани и оползотворени от тялото. Друг важен хормон за диагностициране е TSH. Ако щитовидната жлеза е болна, тя произвежда прекалено малко или прекалено много хормони независимо от нуждите на организма. И в двата случая говорим за неправилно функциониране, а от там и до поява на Гуша или Безедова болест.
Щитовидната жлеза играе основна роля в обмяната на веществата. Хормоните, които тя синтезира се използват от всички органи и тъкани. Затова, когато нормалните функции на тази жлеза се нарушат настъпва патология както в самата щитовидна жлеза така и в останалите органи и системи. Тези паталогични промени са различно изразени в зависимост от причините и давността. Често се засяга сърдечно-съдовата, нервна, костна система, кръвотворна и имунна система. Много характерно е, че въпреки заболяването на щитовидната жлеза има периоди на ремисия т.е. пациента няма оплакване. Тези периоди са различно дълги, понякога 10 и повече години. Чрез профилактични лабораторни изследвания на водещите хормони могат да се следят референтните нива и здравето на щитовидната жлеза. При проява на някои от симптомите, или съмнение се правяят профилактични прегледи на всеки 6 месеца. В подкрепа на диагнозата най-голяма стойност има ехографското изследване.