Медицинска лаборатория Рамус

Към формените елементи на кръвта се отнасят еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите.

1) Еритроцити. След раждането се забелязват само безядрени еритроцити. В кръвта се наблюдават 4,5 – 5,0.10¹²/ l еритроцити. Имат форма на двойно вдлъбнат диск. Сумарната повърхност на всички еритроцити е около 1500-2000 пъти по-голяма от телесната повърхност. Те са обвити от сложно устроена липопротеидна мембрана, изградена от 4 слоя, всеки от които е предтсавен от един ред молекули. Повърхностният слой е белтъчен,а навътре са разположени 2 фосфолипидни слоя с насочени навън хидрофобни крайща. Основното съдържание на еритроцитите е хемоглобинът.

Хемоглобинът е съставен от белтъвна част – глобин, който представлява 96% от молекулата му. Останалите 4% е простетична група – хем. В организма се наблюдава динамично равновесие между хемоглобинът и оксихемоглобин (лабилно съединение на кислорода с двувалентното желязо на Hb (хемоглобин), затова е неправилно да се употребява теринът „окисление”. Карбхемоглобинът предствлява връзката на Hb с CO₂ . Тя се осъществява не с железен атом, а с глобиновата молекула. Когато в атмосферата се намира въглероден окис, той се свързва здраво с двувалентното желязо на Hb. Способността на Hb да се свързва с въглеродния оксид е 250 пъти по-голяма, отколкото с кислорода. Ето защо малки количества CO са в състояние да изместят O₂ , при което се образува карбоксихемоглобин. Така количеството на кислород намалява в кръвта (хипоксемия) и в тъканите (хипоксия).

Разрушаването на липопротеидната мембрана на еристроцитите и освобождаването на хемоглобина се означава като хемолиза. В зависимост от причините бива няколко вида: физична (при механичното разрушаване на мембраните), химична (разтварянето на мембраната под действието на химични вещества – киселини, основи, амоняк) и биологична (под действието на биологично активни вещества – бактерийни токсини, кобратоксини и др.). При нормално физиологично състояние еритроцитите са хомогенно разпределени в кръвта и не се утаяват. За това спомагат електростатичните сили на отблъскване, тъй като еритроцитите са отрицателно заредени. Съществено значение има и нормалното състояние на плазмените белтъци.

2) Левкоцити – за разлика от еритроцитите те са ядрени клетки. Една част от тях съдържат в цитоплазмата си зърнени образувания – гранули, наречени гранулоцити. При други клетки такива отсъстват – те се наричат агранулоцити.

Гранулоцитите се разделят на три вида, в зависимост от отнасянията на гранулите към багрилата. Тези, които имат афинитет към киселите бои и се обагрят от тях в червено, се наричат еозинофили, а багрещите се от основните бои в синьо – базофили. Тези, които се отнасят еднакво и към киселите и към основните багрила се наричат неутрофили. В зависимост от формата на ядрото неутрофилните гранулоцити се делят на пръчкоядрени и сегментоядрени. В периферната кръв могат да се намерят и малко количество незрели клетки – метамиелоцити (млади клетки). Ако са налични в големи количества, това се означава като олевяване на левкоцитите, което е израз на усиленото им образуване в костния мозък. Съотношението между отделните видове левкоцити в периферната кръв е относително постоянно.

Функциите на левкоцитите са преди всичко защитни. Те реагират с положителен или отрицателен тксис на различни химични вещества. Чрез амебовидни движения те преминават през съдовата стена и се насочват към обекта (микроорганизъм, разпадаща се клетка на организма, химично вещество или механично чуждо тяло). Левкоцитите включват дразнещия агент в цитоплазмата си. Те съдържат редица ензими и в тях се образуват различни вещества с антибактерийно и антитоксично действие, както и вещества, подпомагащи заздравяването на рани. Когато част от левкоцитите загинат в хода на възпалителния процес, заедно с умъртвените микроорганизми образуват гной, която се разгражда и разнася благодарение на освободените ензими.

Агрунолоцитите се делят на два вида: лимфоцити (с голямо ядро, екцентрично разположено. Участват активно в имунобиологичните реакции и тъкънната регенерация на организма. В условията на стресова реакция отделеният от хипофизата кортикотропин стимулира разграждането на лимфоцитите, при което съдържащите се в тях имунни тела се освобождават и концентрацията им в кръвта нараства) и моноцити ( най-големите клетки в нормалната периферна кръв. Имат голямо ядро с бъбрековидна форма. заради големите си размери се наричат макрофаги. Те взимат участие в хуморалния имунитет).

3) Тромбоцити – малко безядрени пластинки с неправилна форма, най-често звездовидна. Притежават разнообразни свойства. Те са самостоятелно подвижни, като имат способността да образуват псевдоподи. Отделят редица ензими, които участват в реакцията по кръвосъсирване, но в същото време съдържат редица противосъсирващи фактори. Съдържат също хистамин и серотонин, които регулират диаметъра и проницаемостта на малките кръвоносни съдове.

Основната морфологична и функционална единица на щитовидната жлеза са фоликулите. Това са кръгли или овални образувания, изпълнени с полутечен колоид. Стените им са постлани с еднослоен епител от тиреоцити. Тяхната форма е в зависимост от функионалното състояние на жлезата. От плоски при потисната функция те стават кубични и цилиндрични при активна функция. Между фоликулите се намират групи от епителни клетки, образуващи т.нар. интерфоликулни островчета (парфоликулна тъкан). В стените на фоликулите се намират и т.нар. „светли” клетки. Те образуват друг, несъдържащ йод хормон – калцитонин, поради което са наречени още C – клетки.

Интервацията на жлезата се осъществява от парасимпатикусовата, симпатикусовата и соматичната нервна система. Вегетативната нервна система инервира предимно кръвоносните съдове в жлезата. Установена е наличност на симпатикусови нервни разклонения върху стените на фоликулите.

Щитовидната щлеза е богато кръвоснабдена. Минутният обем превишава 3-7 пътисобствения й обем. Характерна особеност за жлезата е подчертания й афинитет към йода. В организма на човека се съдържа 30-50mg йод, от който само в щитовидната жлеза се намира 15mg. Образуването на йодосъдържащите хормони в жлезата минава през няколко фази:

1. Постъпилият в организма йод циркулира във вид на йодиди. Под тази форма той се натрупва във фоликулните елементи. Тук се осъществява окисляването на йодида и превръщането му в елементарен йод.
2. В епителните клетки на фоликулите се синтезира високомолекулният глюкопротеид тиреоглобулин. Той се натрупва като основна съствка на фоликулния колоид.
3. В молекулата на тиреоглобулина елементарният йод се свързва с тирозина. Чрез прогресиращо йодиране се образуваторганичните йонни съединения монойодтирозин и дийодтирозин. След окисляване и кондензиране на йодираните тирозини се образуват трийодтиронин и тетрайодтиронин (тироксин).
4. Под действието на катепсина, образуван в лизозомите на епителните клетки, настъпва протеолитичното разграждане на тиреоглобълиновата молекула. Хормоните постъпват в циркулацията, а йодираните тирозини се подлагат на дейодиране.

Тироксинът се намира в свързано състояние предимно с -глобулините, но също така с преалбумините и от части с албумините. Връзката на тиреоидните хормони с белтъците е обратима. Тя осигурява по-продължителното им пребиваване в организма, тъй като възпрепятства излъчването им чрез бъбреците. В прицелните клетки обаче тироксинът и трийодтиронинът постъпват в свободно състояние. При това в процесът на метаболитното разграждане част от тироксина се превръща в по-активен трийодтиринин.

Инактивирането и метаболизмът на тиреоидните хормони се извършват предимно в чернодробните клетки. Тук те се подлагат на дезаминиране, декарбоксилиране и дейодиране. Установено е, че някои от метаболитите имат по-висока биологична активност от самите хормони. В черния дроб тиреоидните хормони се подлагат на конюгиране с глюкороновата и сярната киселина. Получените продукти чрез жлъчката се излъчват в тънките черва. Известна част се хидролизират и резорбират в кръвта, а по-голямата част се отделя чрез фекалиите. Малки количества се излъчват и чрез бъбреците.