Archive for август, 2011

ОПРЕДЕЛЯНЕ СЕРУМНИ НИВА НА ДИГОКСИН

понеделник, август 1st, 2011

digoxinИзмерване серумни нива на дигоксин  се препоръчва в следните случаи:
1.Прецизиране дозировката на пациенти при терапията със сърдечни гликозиди.
2.Изясняване на ситуации съмнителни за дигиталисова интоксикация.
3.За избор вида дигиталисов препарат, който трябва да бъде предписан на пациента.
4.Преценка резорбцията и метаболизма на  дигиталисовите препарати.
5.Мониторинг края на дигиталисова терапия и очистване на организма от препаратите.
6.Контрол на потенциални токсични ефекти при пациенти със заболяване на миокарда, асоцирано с хипокалиемия, хипомагнезиемия, хиперкалциемия, хипоксия или алкалоза.
7.За превантивен контрол при пациенти със бъбречни заболявания.

Определянето на серумните нива на дигоксин е изключително важно, поради изключително малките разлики между терапевтичните и токсичните нива  на  препарата:
Препоръчаните терапевтични граници  са 0.8-2.4 ng/ml, а като токсични  нива се определят тези от 2.1 – 8.7 ng/ml.  Съществуват литературни източници, които определят като токсични дозите над  2 ng/ml.

Проба за анализ:
За серумна проба взета без гел-сепаратор. Епруветката с гел-сепаратор може да даде до 30% по-високи резултати от действителните.

Времето за вземане на пробата, трябва да е  поне 6 часа след последния прием на медикамента или непосредствено преди вземане на лекарството. Ако не бъде спазено това условие може да се получат значително по-високи и резултати от действителните концентрации.

Освен измерване серумните нива на дигоксин, лаборатория Рамус определя и серумни нива на  фенобарбитал, валпроева киселина,  карбамазепин и литий. Попитайте нашите лаборанти или представители за повече информация.

Инслулино-подобен растежен фактор

понеделник, август 1st, 2011

Количественият анализ на инсулино-подобния растежен фактор (IGF-I) в серум или хепаринизирана плазма служи за установяването на заболявания свързани с растежа.

Инслулино-подобният растежен фактор (IGF-I) представлява белтък изграден от една  полипептидна верига с 3 вътремолекулни дисулфидни моста. Съдържа 70 аминикиселинни остатъка с молекулна маса 7,6490 далтона. Представлява структурен хомолог на инсулино-подобния разстежен фактор II и инсулина.
Основно,  IGF-I циркулира под формата на високомолекулен комплекс, свързан с IGF-I-свързващ белтък-3 (IGFBP-3) и киселинно лабилна субединица.

In vivo, синтезата на IGF-I се стимулира от растежния хормон и хранителният режим.
Нивата на IGF-I в плазмата са едва установими след раждане  като в детска възраст се покачват постепенно, докато  достигат максимални стойности през пубертета до 40-годишна възраст, след което спадат отново постепенно. Нивата му се повишават при бременност. При диагностицирането на заболявания свързани с растежа, IGH-I е много удобен индикатор за секрецията на Растежния хормон(РХ). Нормалното количество на IGF-I в плазма или серум е силно доказателство за достатъчна секреция на растежния хормон(РХ). Ниските нива на IGF-I индикират недостатъчно количество на РХ и налагат допълнителни изследвания.

Изследването на IGF-I е също полезно при количествена промяна в хранителния режим.
Количественото установяване на IGF-I в серум или плазма е сложно, тъй като нормално е свързан с киселинно лабилни компоненти и свързващи бетлтъци. За получаването на точни резултати, киселинно третиране е задължителна стъпка при освобождаване на IGF-I от комплекса.

Проба: Серум свободен от хемолиза и липемия

Очаквани стойности: Проучването, свързано с установяване на референтна граница осъществено с IMMULITE IGF-I-kit  включва  значителен брой пациенти, от различни възрастови групи, които се прилагат в специална листовка, която съпровожда резултатът от теста

Референтна граница: IMMULITE IGF-I-kit  включва 85 неонатални проби, както и 1,449 проби на здрави деца и възрастни, даващи следните резултатите представени в таблицата :

Референтни граници – деца
IGF
-I, ng/ml

Референтни граници – възрастни
IGF
-I, ng/ml

Възраст – г.

Референтна граница

Възраст – г.

Референтна граница

1

55 – 327

21 – 25

116 – 358

2

51 – 303

26 – 30

117 – 329

3

49 – 289

31 – 35

115 – 307

4

49 – 283

36 – 40

109 – 284

5

50 – 286

41 – 45

101 – 267

6

52 – 297

46 – 50

94 – 252

7

57 – 316

51 – 55

87 – 238

8

64 – 345

56 – 60

81 – 225

9

74 – 388

61 – 65

75 – 212

10

88 – 452

66 – 70

69 – 200

11

111 – 551

71 – 75

64 – 188

12

143 – 693

76 – 80

59 – 117

13

183 – 850

81 – 85

55 – 166

14

220 – 972

15

237 – 996

16

226 – 903

17

193 – 731

18

163 – 584

19

141 – 483

20

127 – 424

Неонатални референтни граници
IGF-I стойности от 1-15 ден: < 25 ng/mL

Определяне серумни нива на Фенобарбитал

понеделник, август 1st, 2011

Фенобарбитал се използва за терапия на сериозни неврологични заболявания, често в комбинация с други медикаменти като карбамазепин, валпроева киселина и фенитоин.

fenobПриет през устата фенобарбитала се абсорбира бавно, но напълно ефективно в гастро-интестиналния тракт. Най-виски серумни концентерации се измерват 4-10 часа след приложение на медикамента. Периода на полуживот при възрастни е 70 – 100 часа. Като оптимална терапевтична доза се 15-40 µg/ml, a нивата над 40 µg/ml се определят като токсични. Нормално 40-60% от наличния в циркулацията  медикамент е свързана с плазмените протеини. Нивата на изброените по-горе медикаменти си влияят  взаимно като активират различни ензимни системи, свързани с техният метаболизъм  или се изместват взаимно от белтъците, с които са свързани.

Проба за изследване: Определянето на нива на фенобарбитал се извършва в серумни проби без липемия и хемолиза.
Терапевтична област: 15 – 40 µg/ml
Токсична област: над 40 µg/ml

При интерпретация на резултатът трябва да се има предвид:

  • Всички медикаменти, които пациента приема в настоящият момент.
  • Времето на вземане на пробата, спрямо последният прием на фенобарбитал.
  • Придружаващи заболявания и други фактори.

Лаборатория Рамус определя и серумни нива на  дигоксин, валпроева киселина,  карбамазепин и литий


viagra