Измерване серумни нива на дигоксин се препоръчва в следните случаи:
1.Прецизиране дозировката на пациенти при терапията със сърдечни гликозиди.
2.Изясняване на ситуации съмнителни за дигиталисова интоксикация.
3.За избор вида дигиталисов препарат, който трябва да бъде предписан на пациента.
4.Преценка резорбцията и метаболизма на дигиталисовите препарати.
5.Мониторинг края на дигиталисова терапия и очистване на организма от препаратите.
6.Контрол на потенциални токсични ефекти при пациенти със заболяване на миокарда, асоцирано с хипокалиемия, хипомагнезиемия, хиперкалциемия, хипоксия или алкалоза.
7.За превантивен контрол при пациенти със бъбречни заболявания.
Определянето на серумните нива на дигоксин е изключително важно, поради изключително малките разлики между терапевтичните и токсичните нива на препарата:
Препоръчаните терапевтични граници са 0.8-2.4 ng/ml, а като токсични нива се определят тези от 2.1 – 8.7 ng/ml. Съществуват литературни източници, които определят като токсични дозите над 2 ng/ml.
Проба за анализ:
За серумна проба взета без гел-сепаратор. Епруветката с гел-сепаратор може да даде до 30% по-високи резултати от действителните.
Времето за вземане на пробата, трябва да е поне 6 часа след последния прием на медикамента или непосредствено преди вземане на лекарството. Ако не бъде спазено това условие може да се получат значително по-високи и резултати от действителните концентрации.
Освен измерване серумните нива на дигоксин, лаборатория Рамус определя и серумни нива на фенобарбитал, валпроева киселина, карбамазепин и литий. Попитайте нашите лаборанти или представители за повече информация.
Приет през устата фенобарбитала се абсорбира бавно, но напълно ефективно в гастро-интестиналния тракт. Най-виски серумни концентерации се измерват 4-10 часа след приложение на медикамента. Периода на полуживот при възрастни е 70 – 100 часа. Като оптимална терапевтична доза се 15-40 µg/ml, a нивата над 40 µg/ml се определят като токсични. Нормално 40-60% от наличния в циркулацията медикамент е свързана с плазмените протеини. Нивата на изброените по-горе медикаменти си влияят взаимно като активират различни ензимни системи, свързани с техният метаболизъм или се изместват взаимно от белтъците, с които са свързани.