Херпесът е инфекциозно заболяване, причинено от вирус – Herpes simplex virus, който има 2 основни типа:
- Херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1): причинява лабиален или кожен херпес
- Херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2): причинява генитален херпес
Херпес 1 тип се предава чрез пряк контакт с болния – контакт на кожа и лигавици, включително чрез целувка, използване на обща принадлежности, чрез респираторни капчици и др. Гениталният херпес се предава по полов път. Източник нс заразата е човекът – болен или здрав заразоносител.
При среща на организма с вируса за пръв път се развива първична инфекция. Тя обикновено протича леко или безсимптомно: наблюдават се мехурчета, които бързо се разпукват и се превръщат в болезнени ранички (лезии) по устните, езика, венците, небцето и вътрешната страна на бузите при HSV-1 тип и в областта на гениталиите при HSV-2 тип. Има и случаи, протичащи с висока температура, треска, подуване на лимфни възли. Нерядко се развива херпесен конюнктивит или стоматит. При лица с имунен дефицит инфекцията протича тежко с поразяване на редица органи. Заразяването с HSV-1 се осъществява в ранна детска възраст, докато HSV-2 инфекцията най-често е в тийнейджърските години. Хората са силно възприемчиви към херпесната инфекция. Инкубационният период е къс, 3-5 дни, но може да продължи и до 12 дни. Ако няма лечение симптомите отшумяват до 2-3 седмици.
Входната врата на херпесните вируси са ранички и микроскопични нарушения в целостта на кожата и лигавиците. От там те достигат до съответния ганглий в нервната система, където преминават в неактивна латентна форма. При определени условия (стрес, UV лъчи, прилагане на някои лекарства) се наблюдава реактивация на вируса.
Установено е, че инфекцията с HSV-2 на лица, имунокомпетентни спрямо 1ви тип протича по-леко и по-рядко. Причината за това е доказаната антигенна връзка между двата типа херпесни вируси, която осигурява кръстосана защита.
Херпесната инфекция може да се предаде и от майката на плода – по време на раждането. Неонаталният херпес винаги протича симптомно, смъртността без лечение е над 50%.
Предпазването от заразяване с херпесни вируси е трудно, тъй като човек може да бъде източник, дори и без видими симптоми на активна инфекция. Рискът от инфекция може да се намали чрез:
- Избягване на директен контакт с лезия
- На лицата с генитален херпес се препоръчва да избягват сексуални контакти, докато имат активни лезии
- Лицата с активни HSV инфекции не бива да имат контакт с новородени, деца с екзема или имунокомпрометирани индивиди
- Препоръчва се цезарово сечение при бременни с активна HSV инфекция за намаляване на риска от заразяване на новороденото
Варицела-Зостер вирусът (VZV) причинява два вида заболявания:
- Варицела: Болестта е силно заразна (до 80% от контактувалите с вируса развиват болестта). Характеризира се със специфичен обрив и е една от най-честите инфекциозни заболявания сред децата в развитите страни. Предава се по въздушно-капков път или чрез тесен контакт с болния. Възможно е и заразяване на плода от майката, в този случай заболяването може да протече тежко и с усложнения за новороденото.
- Херпес зостер: остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с болезнен и характерно разположен кожен обрив. Болестта представлява реактивация на инфекция с варицела-зостер вируса, същият който причинява и инфекциозното заболяване варицела в детска възраст. Това реактивиране на вируса се наблюдава в 1 от всеки 5 души, преболедували от варицела. Това става най-често дълги години след боледуването от варицела.
Тестовете, които се предлагат в лаборатория „Рамус” са високоспецифични и качествени. Резултатите стават готови в рамките на същия ден. Пациентите могат да изследват IgM антитела или IgG антитела срещу HSV 1 + 2 тип; както и IgG антитела срещу HSV-1 тип и IgG антитела срещу HSV-2 тип. Срещу VZV вируса, тестовете са за определяне на IgM и IgG антитела. IgM антителата са маркер за настояща, а IgG – за отминала или хронична инфекция.
Към Сайтa на Лаборатория Рамус
Приет през устата фенобарбитала се абсорбира бавно, но напълно ефективно в гастро-интестиналния тракт. Най-виски серумни концентерации се измерват 4-10 часа след приложение на медикамента. Периода на полуживот при възрастни е 70 – 100 часа. Като оптимална терапевтична доза се 15-40 µg/ml, a нивата над 40 µg/ml се определят като токсични. Нормално 40-60% от наличния в циркулацията медикамент е свързана с плазмените протеини. Нивата на изброените по-горе медикаменти си влияят взаимно като активират различни ензимни системи, свързани с техният метаболизъм или се изместват взаимно от белтъците, с които са свързани.
Постъпващата информация от екзогенния и ендогенния канал при определени обсточтелства може да доведе до дезорганизация и дискоординация в регулаторните кръгове, като предизвика паталогични отклонения във функцията на щитовидната жлеза.