Posts Tagged ‘жлеза’

Ендокринна система: Регулация на биосинтеза и секрецията на тиреоидните хормони

понеделник, август 16th, 2010

Хипоталамо-хипофизо-тиреоидните взаимоотношения стоят в основата на тиреоидния хормоносинтез. В аденохипофизата, в определен тип базофилни клетки се образува тиреотропин (тиреотропен хормон), който стимулира всички фази на синтез на тиреоидните хормони. Отделените такива потискат функционалната активност на хипофизата и инхибират продукцията на тиреотропин. Така този тирео-хипофизен регулаторен механизъм по принципа на обратната връзка поддържа хомеостазата на тиреоидните хормони в организма. Модулиращо влияние върху описания регулаторен кръг имат нервни звена, заложени в хипоталамуса.

Хипоталамусният регулаторен център се намира под мощното въздействие на висшите отдели на централната нервна система, като вегетативните ядра на диенцефалона, ретикулната формация и някои структури в лимбичната област, както и мозъчната кора.Функционалната активност на тези структури се намира под непрекъснато въздействие на екзогенни и ендогенни влияния. Така физиологичните и анатомичните промени в кората и подкоровите структури могат да повлияят тиреоидния хормоносинтез или по трансхипофизен път, или директно по парахипофизен път.

ramus1Постъпващата информация от екзогенния и ендогенния канал при определени обсточтелства може да доведе до дезорганизация и дискоординация в регулаторните кръгове, като предизвика паталогични отклонения във функцията на щитовидната жлеза.

Резултатът от смутената функция на щитовидната жлеза е в зависимост от възрастта, в която се проявява. Хипофункцията в детска възраст води до заболяване, известно под названието кретенизъм. Наблюдава се рязко задържане във физическото, половото и умственото развитие. Увредена е психичната дейност. Болните се хора тип джуджета с несъразмерими части на тялото. Езикът е уголемен, кожата е суха и оточна, наблюдава се понижен апетит. Хипотиреозата у възрастните предизвиква заболяване, наречено микседем (слизест оток). По-често боледуват жените. При него основната обмяна се понижава с 30-40%. Поради нарушената белтъчна обмяна в кожата и другите тъкани се натрупват мукопротеиди и вода, което придава характерна подпухналост на кожата. Нарушава се и висшета нервна дейност – мисълта тече бавно, понижена емоционалност и т.н. Намалява се честотата на сърдечния ритъм, понижава се телесната температура. Разпространено в някои райони в заболяването ендемична гуша. Дължи се на недостатъчното съдържание на йод в организма, придобит чрез храната, въздуха, водата. Йодният недостиг води до компесаторно повишаване активността на тиреоидния паренхим и хипертрофия на жлезата.

Хиперфукцията на щитовидната жлеза води до базедова болест. При нея жлезата нараства, но количеството на хормоните се повишава. Понякога то е толкова голямо, че се наблюдават признаци на интоксикация. Заболяването се означава още като тиреотоксикоза. Болестта се характеризира с повишена обмяна, повишена телесна температура, учестен сърдечен ритъм, повишена раздразнителност, изпъкналост на очните ябълки и увеличаване размерите на самата жлеза. известна хиперфукция на жлезата се установява в периода на полово съзряване, особено при момичетата. Това състояние трябва да се познава добре, за да се предотврати задълбочаване на болестта, която в напреднала фаза може да отнеме години лечение.

Ендокринна система: Щитовидна жлеза

понеделник, август 16th, 2010

Основната морфологична и функционална единица на щитовидната жлеза са фоликулите. Това са кръгли или овални образувания, изпълнени с полутечен колоид. Стените им са постлани с еднослоен епител от тиреоцити. Тяхната форма е в зависимост от функионалното състояние на жлезата. От плоски при потисната функция те стават кубични и цилиндрични при активна функция. Между фоликулите се намират групи от епителни клетки, образуващи т.нар. интерфоликулни островчета (парфоликулна тъкан). В стените на фоликулите се намират и т.нар. „светли” клетки. Те образуват друг, несъдържащ йод хормон – калцитонин, поради което са наречени още C – клетки.

Интервацията на жлезата се осъществява от парасимпатикусовата, симпатикусовата и соматичната нервна система. Вегетативната нервна система инервира предимно кръвоносните съдове в жлезата. Установена е наличност на симпатикусови нервни разклонения върху стените на фоликулите.

Щитовидната щлеза е богато кръвоснабдена. Минутният обем превишава 3-7 пътисобствения й обем. Характерна особеност за жлезата е подчертания й афинитет към йода. В организма на човека се съдържа 30-50mg йод, от който само в щитовидната жлеза се намира 15mg. Образуването на йодосъдържащите хормони в жлезата минава през няколко фази:

1. Постъпилият в организма йод циркулира във вид на йодиди. Под тази форма той се натрупва във фоликулните елементи. Тук се осъществява окисляването на йодида и превръщането му в елементарен йод.
2. В епителните клетки на фоликулите се синтезира високомолекулният глюкопротеид тиреоглобулин. Той се натрупва като основна съствка на фоликулния колоид.
3. В молекулата на тиреоглобулина елементарният йод се свързва с тирозина. Чрез прогресиращо йодиране се образуваторганичните йонни съединения монойодтирозин и дийодтирозин. След окисляване и кондензиране на йодираните тирозини се образуват трийодтиронин и тетрайодтиронин (тироксин).
4. Под действието на катепсина, образуван в лизозомите на епителните клетки, настъпва протеолитичното разграждане на тиреоглобълиновата молекула. Хормоните постъпват в циркулацията, а йодираните тирозини се подлагат на дейодиране.

Тироксинът се намира в свързано състояние предимно с -глобулините, но също така с преалбумините и от части с албумините. Връзката на тиреоидните хормони с белтъците е обратима. Тя осигурява по-продължителното им пребиваване в организма, тъй като възпрепятства излъчването им чрез бъбреците. В прицелните клетки обаче тироксинът и трийодтиронинът постъпват в свободно състояние. При това в процесът на метаболитното разграждане част от тироксина се превръща в по-активен трийодтиринин.

Инактивирането и метаболизмът на тиреоидните хормони се извършват предимно в чернодробните клетки. Тук те се подлагат на дезаминиране, декарбоксилиране и дейодиране. Установено е, че някои от метаболитите имат по-висока биологична активност от самите хормони. В черния дроб тиреоидните хормони се подлагат на конюгиране с глюкороновата и сярната киселина. Получените продукти чрез жлъчката се излъчват в тънките черва. Известна част се хидролизират и резорбират в кръвта, а по-голямата част се отделя чрез фекалиите. Малки количества се излъчват и чрез бъбреците.

Функция на щитовидна жлеза

събота, септември 26th, 2009

Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза (с вътрешна секреция). Тя се манира до други важни органи като трахея, гълтач, хранопровод, сънна артерия и т.н. Заболяването на тази жлеза може да се отрази директно и индиректно върхо горепосочените съседни органи и да доведе до редица оплаквания.

Намалената функция на жлезата (хипофункция) при възрастните предизвиква болестта микседем, която се характеризира с набъбване на подкожната тъкан, понижена температура, отпадналост, забавена сърдечна дейност, сънливост и умствени изменения.
Увеличената функция на жлезата (хиперфункция) предизвиква Базедова болест – проявява се с ускорена сърдечна дейност, повишена температура, засилена обмяна на веществата, повишена нервна възбудимост, изпъкване на очните ябълки.

Всеки трети човек има проблеми, предизвикани от влошена функция на щитовидната жлеза. За щастие голяма част от заболелите могат да се лекуват с медикаменти и избягват оперативната намеса. Колкото по-рано бъде открита болестта, толкова шансовете за излекуването й са по-големи.

Профилактичното следене на хормоните на щитовидната жлеза (при някакви съмнения за непълноценната й функция) спомага за ранна диагностика и предприемане на мерки за нормализирането им. Двата произвеждани от щитовидната жлеза хормона трийодтиронин (ТЗ) и тироксин (Т4) се грижат храната и енергията да бъдат преобразувани и оползотворени от тялото. Друг важен хормон за диагностициране е TSH. Ако щитовидната жлеза е болна, тя произвежда прекалено малко или прекалено много хормони независимо от нуждите на организма. И в двата случая говорим за неправилно функциониране, а от там и до поява на Гуша или Безедова болест.

Щитовидната жлеза играе основна роля в обмяната на веществата. Хормоните, които тя синтезира се използват от всички органи и тъкани. Затова, когато нормалните функции на тази жлеза се нарушат настъпва патология както в самата щитовидна жлеза така и в останалите органи и системи. Тези паталогични промени са различно изразени в зависимост от причините и давността. Често се засяга сърдечно-съдовата, нервна, костна система, кръвотворна и имунна система. Много характерно е, че въпреки заболяването на щитовидната жлеза има  периоди на ремисия т.е. пациента няма оплакване. Тези периоди са различно дълги, понякога 10 и повече години. Чрез профилактични лабораторни изследвания на водещите хормони могат да се следят референтните нива и здравето на щитовидната жлеза. При проява на някои от симптомите, или съмнение се правяят профилактични прегледи на всеки 6 месеца. В подкрепа на диагнозата най-голяма стойност има ехографското изследване.