Медицинска лаборатория Рамус

Към формените елементи на кръвта се отнасят еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите.

1) Еритроцити. След раждането се забелязват само безядрени еритроцити. В кръвта се наблюдават 4,5 – 5,0.10¹²/ l еритроцити. Имат форма на двойно вдлъбнат диск. Сумарната повърхност на всички еритроцити е около 1500-2000 пъти по-голяма от телесната повърхност. Те са обвити от сложно устроена липопротеидна мембрана, изградена от 4 слоя, всеки от които е предтсавен от един ред молекули. Повърхностният слой е белтъчен,а навътре са разположени 2 фосфолипидни слоя с насочени навън хидрофобни крайща. Основното съдържание на еритроцитите е хемоглобинът.

Хемоглобинът е съставен от белтъвна част – глобин, който представлява 96% от молекулата му. Останалите 4% е простетична група – хем. В организма се наблюдава динамично равновесие между хемоглобинът и оксихемоглобин (лабилно съединение на кислорода с двувалентното желязо на Hb (хемоглобин), затова е неправилно да се употребява теринът „окисление”. Карбхемоглобинът предствлява връзката на Hb с CO₂ . Тя се осъществява не с железен атом, а с глобиновата молекула. Когато в атмосферата се намира въглероден окис, той се свързва здраво с двувалентното желязо на Hb. Способността на Hb да се свързва с въглеродния оксид е 250 пъти по-голяма, отколкото с кислорода. Ето защо малки количества CO са в състояние да изместят O₂ , при което се образува карбоксихемоглобин. Така количеството на кислород намалява в кръвта (хипоксемия) и в тъканите (хипоксия).

Разрушаването на липопротеидната мембрана на еристроцитите и освобождаването на хемоглобина се означава като хемолиза. В зависимост от причините бива няколко вида: физична (при механичното разрушаване на мембраните), химична (разтварянето на мембраната под действието на химични вещества – киселини, основи, амоняк) и биологична (под действието на биологично активни вещества – бактерийни токсини, кобратоксини и др.). При нормално физиологично състояние еритроцитите са хомогенно разпределени в кръвта и не се утаяват. За това спомагат електростатичните сили на отблъскване, тъй като еритроцитите са отрицателно заредени. Съществено значение има и нормалното състояние на плазмените белтъци.

2) Левкоцити – за разлика от еритроцитите те са ядрени клетки. Една част от тях съдържат в цитоплазмата си зърнени образувания – гранули, наречени гранулоцити. При други клетки такива отсъстват – те се наричат агранулоцити.

Гранулоцитите се разделят на три вида, в зависимост от отнасянията на гранулите към багрилата. Тези, които имат афинитет към киселите бои и се обагрят от тях в червено, се наричат еозинофили, а багрещите се от основните бои в синьо – базофили. Тези, които се отнасят еднакво и към киселите и към основните багрила се наричат неутрофили. В зависимост от формата на ядрото неутрофилните гранулоцити се делят на пръчкоядрени и сегментоядрени. В периферната кръв могат да се намерят и малко количество незрели клетки – метамиелоцити (млади клетки). Ако са налични в големи количества, това се означава като олевяване на левкоцитите, което е израз на усиленото им образуване в костния мозък. Съотношението между отделните видове левкоцити в периферната кръв е относително постоянно.

Функциите на левкоцитите са преди всичко защитни. Те реагират с положителен или отрицателен тксис на различни химични вещества. Чрез амебовидни движения те преминават през съдовата стена и се насочват към обекта (микроорганизъм, разпадаща се клетка на организма, химично вещество или механично чуждо тяло). Левкоцитите включват дразнещия агент в цитоплазмата си. Те съдържат редица ензими и в тях се образуват различни вещества с антибактерийно и антитоксично действие, както и вещества, подпомагащи заздравяването на рани. Когато част от левкоцитите загинат в хода на възпалителния процес, заедно с умъртвените микроорганизми образуват гной, която се разгражда и разнася благодарение на освободените ензими.

Агрунолоцитите се делят на два вида: лимфоцити (с голямо ядро, екцентрично разположено. Участват активно в имунобиологичните реакции и тъкънната регенерация на организма. В условията на стресова реакция отделеният от хипофизата кортикотропин стимулира разграждането на лимфоцитите, при което съдържащите се в тях имунни тела се освобождават и концентрацията им в кръвта нараства) и моноцити ( най-големите клетки в нормалната периферна кръв. Имат голямо ядро с бъбрековидна форма. заради големите си размери се наричат макрофаги. Те взимат участие в хуморалния имунитет).

3) Тромбоцити – малко безядрени пластинки с неправилна форма, най-често звездовидна. Притежават разнообразни свойства. Те са самостоятелно подвижни, като имат способността да образуват псевдоподи. Отделят редица ензими, които участват в реакцията по кръвосъсирване, но в същото време съдържат редица противосъсирващи фактори. Съдържат също хистамин и серотонин, които регулират диаметъра и проницаемостта на малките кръвоносни съдове.

Лаборатория Рамус провежда извънредни и профилактични изследвания на кръвта и урината. Това са едни от най-често провежданите изследвания в човешкия живот. Те са лесни и бързи, на ниски цени, а ни дават значителни основания за различни твърдения относно човешкото здраве.

Осъществяването на кръвните изследвания преминава през няколко етапа. Скоростта на утаяване на кръвта се измерва с т. нар. еритроцитен стълб (ESR) или „реакция на Бирнаки”. Широко използвано като контролен медицински тест за проверка на кръвното здраве (т.е. дали има наличие на някакъв възпалителен процес или не). Повишеното количество на фибриногена в кръвта предизвиква слепване на червените кръвни клетки, което е предизвестие на възпалителен процес. Образуват се струпвания от клетките, които по-бързо се утаяват. Тези струпвания се получават и при наличие на лимфопролиферативни смущения, където един или няколко имуноглобулини се секретират в големи количества. Въпреки честото му назначаване, това изследване не дава достъчно база за образуване на изводи. Използва се най-много при поставяне на диагноза на заболявания като миелома, темпорален атрит и полимиалгия реуматика.
Широко се прилага като диференциялна диагноза при болестта на Кавазаки и може да се повиши при хронични инфекциозни състояния като туберкулоза и инфекциозен еднокардит. Изследването при деца показва какъв е ефектът от лечението при съответни възпалителни заболявания като темпорален атрит, полимиалгия реуматика и ревматоиден артрит. Прилага се и при болестта на Хочкинс.

Друг метод за извличане на данни от кръвта е метода „време кървене”, показващ дали организма реагира нормално при загуба на кръво от наранено място. Медицински този опит се провежда като се прави разрез на точно определено място на подмишницата на човек, с точно определена дължина и ширина. Ръката се превързва и се наблюдава за колко време ще се образува защитна тапа върху раната. Здравият организъм има способността бързо да образува кръвосъсирване и затваряне кървящата рана. При слабо кръвосъсирване могат да се направят изводи за различни болестни състояния като някои синдроми свързани със съдовете, тромбоцитопения и други. Нормалната величина за време на кървене е в границите от 2  до 9 минути, в зависимост от диагностичният метод, по който се определя.

Пълна кръвна картина: Най-популярното изследване на кръвта, което включва изброяване на кръвните клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити), определяне концентрацията на хемоглобин, хематокрит, математическите стойности на еритроцити и тромбоцити. Показателите, характеризиращи кръвната картина, нямат специфичност по отношение на дадено болестно състояние. Те се променят при наличие на някакво болестно състояние, например като анемия, разнообразни по произход възспаления и инфекции, патологични кръвни изменения и други.

- Еритроцити – червени кръвни клетки (RBC): Броят им зависи от пола, възрастта, приемането на храна, надморската височина и други. Намаляване броя на еритроцитите е характерен индикатор за състояние на анемия. Увеличаване броя на еритроцитите е характерено при новородени бебета и при по по-голяма надморска височина. Патологично увеличаване броя на еритроцитите е първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, загуба на голяно количество течности и други (за мъже 3.60 – 5.80 g/l; за жени 120 – 160 g/l.).
- Левкоцити – бели кръвни клетки (WBC): Върху броя на левкоцитите оказват влияние фактори като възраст, хранене, емоции, физическо напрежение. Наблюдават се и денонощни колебания в броя на левкоцитите. Физиологично броят на белите кръвни клетки при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) може да се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и друг. (0 3.50 – 10.5 giga/l.)

- Тромбоцити (PLT):Първична тромбопения се наблюдава при намаляване броя на тромбоцитите. Наблюдава се при болестта на Верлхоф. Вторична тромбопения се наблюдава  при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други. Тромбоцитозата е повишаване броя на тромбоцитите. Също бива първична и вторична. Вторичната се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия (отстраняване на далака) и други. (140 – 440 giga/l.)

Изследвания на урината се правят в зависимост от различните оплаквания. Често това са болки при уриниране, парене, тръдно или често уриниране, цвят на урината и т.н. Нормално в урината се отделя под 50 мг./литър белтък, което не може да бъде доказано с обикновените качествени проби. Когато това количество отделен белтък е по-голямо то се установява с тези проби и състоянието се одначава като протеинурия. В зависимост от причината протеинурията може да е с бъбречен или извънбъбречен произход. Бъбречната протеинурия е по-честа и по-значима – най-често е в резултат на паренхимно бъбречно увреждане – гломерулонефрит, нефрозен синдром. Извънбъбречната протеинурия е в резултат на възпалителни заболявания на пикочните пътища и мехура, уролитиаза, възпалителни заболявания на простатата и др.

Нормални граници на eлектролити и олигоелементи в урина и кръв:

Референтни стойности в урината

K Калий            25-125 mmol/24h

Na Натрий           40-220 mmol/24h

Cl Хлор            110-250 mmol/24h

Ca Калций            2,5-7,5 mmol/24h

P Фосфор          10,9-32,3 mmol/24h

Cu Мед                0,44-1,1 mkmol/24h

Zn Цинк               4,5-9 mkmol/24h

Mg Магнезий         7,1-11,7 mmol/24h

Pb Олово              6,3-13,0 mkg/l

Ca:Creat                    < 0,57

Cd Кадмий             0,5-4,7 mкg/l

Mn Манган дo       20 mкg/l

Аs Арсен              10-30 mкg/l

Cо Кобалт               1,20-1,35 mкg/l

Мо Молибден        33-34 mкg/l

Ni Никел                2,2-2,7 mкg/l

Cr Хром                  0,24-1,8 mкg/l

Референтни стойности в кръвта

osm осмоларитет         280-295 mosm/l

K калий                3,5-5,6 mmol/l

Na натрий           136-151 mmol/l

Cl хлор                96-110 mmol/l

Ca калций              2,12-2,62 mmol/l

iCa++ йон. калций      1,1-1,5 mmol/l

P фосфор възр.   0,84-1,45 mmol/l

деца    0,95-1,95 mmol/l

Fe желязо-ферозин

мъже   12,5 – 26,7 mkmol/l

жени    10,7 – 23,4 mkmol/l

Fe желязо-aas

мъже   10,2 – 36,4 mkmol/l

жени     9,2-33,9 mkmol/l

ТЖСК 44,8-71,6 mkmol/l

Cu мед                  12,3 – 24,3 mkmol/l

Zn цинк                12 – 24 mkmol/l

Mg магнезий            0,7-1,2 mmol/l

i Mg йон. магнезий     0,33-0,57 mmol/l

Pb олово                 8,0-269 mkg/l

Li литий                  0,86-4,5 mкmol/l

Se селен              243-1123 nmol/l

Cd кадмий               1,0 мкg/l

Аl алуминий            0,0-10,0 mkg/l

Mn манган                0,5-0,7 mкg/l

bMn арт. магнезий      4,0-14,0 mkg/l

As арсен                  0,5-1,5 mkg/l

bAs арт. арсен           2,0-7,0 mkg/l

bМо арт. молибден     0,8-3,3 mkg/l

bNi арт. никел           4,5-28 mkg/l

bCr арт. хром             2,8-45 mkg/l

сCr сер. хром            0,12-12,1 mkg/l

Науката за здравето или медицината е всеобхватна и увеличаваща своя обем познания наука, която се разделя на десетки специалности, за да може да е полезна и конкретна пред проблемите и заболяванията на хората.
Например педиатрията се занимава с физическото и нервно-психическо развитие на детския организъм, диагностиката и лечението на заболяванията при децата. Това е необходимо звено, защото детските проблеми са различни от тези на възрастните и важни за диагностициране на ранен етап. Провеждат се детски консултации и профилактични прегледи, изследвания за рахит, затлъстяване, хипотрофия и др.
Ендокринология – специалност, която се занимава със заболяванията на жлезите с вътрешна секреция и нарушенията във веществообмяната. Жлезите с вътрешна секреция са сложно устроени и те отделят специални вещества – наречени хормони, които действат върху органите и тъканите в човешкия организъм. Нарушенията във функцията на всяка жлеза води до някакво заболяване със специфични симптоми и ранното диагностициране на проблема е от изключителна важност за отстраняването му.
Неврологията е наука, която се занимава с нормалните функции и болестните разстройства на нервната система. Анализът на резултатите от цялостното изследване на неврологично болния, дава възможност да се постигне крайната цел на неврологичното изследване – поставяне на диагнозата на болестния процес и уточняване на най – подходящото лечение.
Специалност Очни болести се занимава с диагностика и лечение на заболяванията на окото и неговите придатъци: клепачи, мигли, слъзни пътища и други. Очните болести освен различните по вид нарушения на зрителната острота /зрението/ обхващат и всички други очни заболявания: възпалителни /конюктивити, иридоциклити, увеити/, наследствени и вродени.
Клинична микробиология – изолирането, определянето вида на инфекциозния причинител и неговата чувствителност към антимикробни средства. Лабораторията има възможност да прави микробиологична диагностика посредством посевки и антибиограми. В лабораторията се доказват причинителите на уроинфекции, полово предавани заболявания, инфекции на горни и долни дихателни пътища, инфекции на сетивни органи, раневи, кожни, ставни и други заболявания. Микробиологичната диагностика е съществена, тъй като насочва лекуващия лекар и пациента за точния причинител и най – адекватното антибиотично лечение.
Вътрешните болести е най-обширната специалност в медицината. Тя обхваща заболяванията на белите дробове, сърцето, стомашно – чревния тракт, пикочо – половата система, ревматичните заболявания. Човешкият организъм е едно неделимо цяло и всичси органи и системи функционират в непрекъснато взаимодействие. Поради своята обширност специалността вътрешни болести се подразделя на редица тесни специалности, като гастроентерология, пулмология и др.
Акушерство и гинекология – една от основните медицински специалности. Тя се занимава най-общо с профилактика, диагноза и амбулаторно лечение на гинекологичните заболявания при жените от всички възрасти, с ранно откриване и наблюдение на бременноста, раждането, следродовия период. Пакети изследвания за репродуктивна функция и регистриране на бременност може да намерите на сайта на лаборатория Рамус.